В цялата лудница, кой дошъл с торта, кой с бонбони, кой с цветя...на ме забравиха да ми донесат дрехи. Сега като се сетя ми е смешно, но тогава много се изнервих. За мен си беше много специален момент, в който ми се искаша да съм поне добре изглеждаща,ако не красива.Е поразходих малко мъжа си , но мъжа си е мъж така и не откри роклята, която му поръчах.Нямах голям избор, каквото ми донесе , това облякох. Към 15ч.на 05.09. ни изписаха.Усмивки, снмики, прегръдки и всички ружно у дома. Най-накрая.....колко е хубаво да си си у дома с най-близките и да споделяме толкова ценни моменти.